автор: angar

Колко хубави реки
във България аз зная –
от граничната Тимòк,
до граничната Резвая!
Тимòк е смок.
Искър е бистър.
Вит е сърдит.
Осъм виси на косъм.
Росица е хубавица.
Янтра - брилянтна болярка.
Русенски Лом е фантом.
Тополница е злосторница.
Стряма тече по пижама.
Тунджа полива рози.
Камчия дънери вози.
Ропотамо е с пушка през рамо -
там цъфтят лилии само.
Велека тече полека,
тя е и кротка, и мека.
Тихичко шава Нишава.
Ерма е буйна и дива,
път през скали си пробива.
Места е бяла невеста.
Струма тича по друма.
Въча умора не знае.
Чая си пие чая.
Арда живее в мансарда.
А пък сред всички - Марица,
е на реките царица!

Как обичам да се скитам
в ясни дни покрай реките,
и да гледам как водите
се провират край скалите!

Но е мрачно днес небето,
черни мисли ме вълнуват.

Бях на мястото, където,
Скът с Огоста се целуват.

Скът води отровни влачи,
а Огоста горко плаче –
че дечицата им, мрени,
до една са отровени!