автор: Rodenavlotos

Реката беше оглупяла от любов-
преливаше от бреговете си от щастие,
а той протягаше ръце, готов
да я дари с най-щедрите си ласки.

Тя заизвива кръшния си стан,
прегърна го, полегна във нозете му
а той гърдите й докосна с длан
и тя извътре цялата засвети.

Вълнички- недокоснати зърна,
от ласки наедрели и настръхнали,
пробягаха- уплашена сърна,
преследвана от кучета по мръкнало.

Той над лицето й приведе гръб,
поиска образа си в нея да остави-
но беше стар, изгнил бе този дъб-
прекърши се от корен и удави.