имаш ли още
от трохите за ситни врабчета
по пътеката към дома
на Хензел и Гретел
имаш ли още
от фосфора,
необходим за възпламеняването
на последната клечка
на малката Кибритопродавачка,
за да не загине от студ
в белотата наоколо.
Сред пустота.
имаш ли силата,
да измъкнеш вкаменена карфица
от окото на Герда, вместо от сърцето на Кай,
прободено от Ледената Кралица;
Да строшиш всичките маски
в нейния полунедостъпен дворец,
зазидана в самота,
нашепваща в безпокойство
магии за притежание,
прикрити с лъжи за измислена всеотдайност
пазиш ли още
дънките на Пепеляшка
(или беше пантофка),
имаш ли спомени за стандарта;
Или всичко изхвърли
като килим от снежинки и кал. Студени,
изтупани в мрачно-есенна нощ,
докато всичко затрупат със прах.
има ли смисъл (за теб)
да се бори Пинокио
със страховете да бъде отхвърлен
от лицемерите,
да превъзмогне спъващите си грехове,
за да стане живо момче
пазиш ли още
от аромата на пяната
на Русалката,
която загърби природата си,
за да бъде със тебе за час,
преди да я изоставиш,
протегнал заграбващи пръсти към непознати коси.
имаш ли
още сърце
(въпреки пукнатините и белезите),
в които да пуснеш
частица от вярата в нас,
за да се случваме;
свръхестествено,
приказно и измислено,
в невъзможност за истински допир
Или не...
Тогава?
Тогава мълчи!
За да не се строполят небесата
от думите ти.
Богохулни и скверни.
Върху олтара с чуждата жертва,
от която вони
в ноздрите на Твореца
на любовта ни.