Нощта ме прикомка
със топла прегръдка.
Душата се комка
със винена глътка.
Луната ми свети
с ръба на окото
и лунни сонети
ми свири с реброто.
Внезапно над мене
звезда се запали
и падна връз мене-
във мен се разпали.
Душата ли кротка
в звезда се превръща
ил звездната лодка
за мене се връща?