автор: Danielita

Като рекъл американецът: „Коледа, та Коледа!“
А аз: “Каква Коледа, бе хора, такава лоша година никога не сме имали!“

То урагани и торнада ни биха, то боксови мачове за президентския пост, безработица, престъпления. Хилъри Клинтън остаря да омиротворява света. Шок, Пост шок*, инфлация, държавният резерв изчезнал, китайците изкупили златото на света, фискални скали катерим, ужас след ужас. Обаче американецът си иска Коледата и толкоз. Не толкова заради прослава на Божието рождение, на което не е присъствал и не е взел дивидент, ами по навик, за да получи подарък. А също така по внушение. Още на другия ден след Деня на благодарността (два месеца преди Коледа) телевизията и радиота гръмнаха, запяха и заблеяха с изтритите от ежегодна употреба песни. Вкараха в действие деца, кучета и котки за реклама. Учиха ни че подаръка трябва и да е опакован красиво, досещате се защо. Облякоха ни от главата до петите с демодирани дрехи. А да целунеш някой без скъпо бижу за подарък, къде ти?
Не щеш ли, предната седмица преди Коледа се случи голямо нещастие-20 деца и 7 възрастни бяха застреляни от 20 годишен превъртял младеж, застрелял и майка си и накрая себе си. Скръбта беше безмерна и истинска, обяви се и национален траур за един ден. Сега, викам си, край, ще се отмени Коледата. Да ама, никой не помисли за това и сега с половината лице плачем, с другата половина изобразяваме празнично настроение, надминахме двуликия Янус. Да не говорим, че всички държавни и местни управници плакаха като баби и само повтаряха, че ще се вземат мерки, но какви и кога, никой не каза.
Последната ми надежда за отмяна на Коледата като невъзможна беше 21 Декември, когато според Нострадамус, маите и други гадатели светът трябваше да свърши. И на пук на всички, не свърши, напротив, затвърди самочуствието ни, че покраи евреите и всички останали сме божии избраници.
При така стеклите се обстоятелства, си викам- и тази година няма да мине без Коледа, ами я да се стягам. Решавам първо да намеря източно православна църква. Знам, че за българска църква се събират средства. При тази криза, има да ги събираме 20 години, няма да доживея, ами да търся друга. Чичко Гугъл всичко знае- намери ми църква за чудо и приказ. Да ама арменска. Нищо, викам си, то си е късмет, да намериш арменски поп да се оплачеш по нашенски. Да ама не приемал изповеди по празниците – да не е луд, да му надуем главата с болести, безработици и други глупости, че не се знае и колко ще дарим.
И така, решена на всяка цена да се помоля като хората в църква, влизам в баптистка църква с приятели. Повторихме и потретихме песничките, дадохме си лептата и на входа отчето ни изпраща с прегръдки. А то едно хубаво отче... зазяпах се. Боже опази, на стари години за смях да стана. И набързо се измъкнах.
След това трябваше да купим подаръци. Децата ме питат какво искам. Аз бях готова с отговора: „бутилка текила“. Като нама ракия,и текилата е добра. Само да си замине тая Коледа по живо по здраво и старата година с нея. Всички надежди на Новата година, ама като е 2013, какво ли още ни чака? Все пак, НАЗДРАВЕ!

*Става дума за нашумялата книга “Aftershock”, D. Wiedemer, R. Wiedemer, C. Spitzer