автор: rosina

По стъклата заспива уморена наслада
под унеса на гъста мъгла,
само един прозорец да свети остана
под купола на звездна тъма.
Една нечута въздишка прокапа,
попи я бялата, бездушна стена.
С причудливи форми самотата застана,
посочвайки ми прага на старостта.