автор: nikoi

Га гледам: сякаш пуши ми кюмбету.
Изръчках гу - ни чува да гури.
"Кумина връща", мисля опщу зету.
Зими са у ръце, чи студ, мари!
Како ни праих - ощи повеч пуши.
Си викам - енело ли сабутира
самотната кратунска вечер. Слушайти,
мой съм ут селу, ма на туй разбирам.
Пудритнах кутарака и са сурнах
пучти пу задна част - и оп, навънка.
И слушам - А! Биз малку са катурна -
на покрива са чува нящу звънка.
Утдаличих са малку да пугледна:
како да видя: няква сянка тлъста:
пучти кат силует, ма не съвсем:
по-скору кату някву гръгчи ф кръста.
Пригърналу кумина и са блещи
насреща ми кат същи караконджул.
Пумислих си да зема наръч свещи
да са прикръстя и да гу изгонвам.
"О-хо-хо-хо" нахалус ми са хили.
- Какъв.. Какво ша търсиш там, серсемин?!
- Пударък ша ти давам, ма, ни си ли
ут БиТиВиТу чувала за мени?
- Дан си тихник бе? -викам му със смелус.
- Ни съм тихник ма, кой сига работи?
- Щот ми са счупи стайната антена!
- М къф тихник да съм тугас на покриф?!
- Дан си ут тилифонити, чи нещу...
- Усещай са, девойко!
- Въх, либезен!
(ша си признай - кат мени не е срещал!)
- Заклещи са ма, и ни мой да слеза!
- Да слезиш де?
- Ми тука, приз куминя!
- Бе ти ли ми опушваш сички соби?
И как си мислиш с тоз търбух да миниш?
- Гулям ми и чувала ма.. Такова..
- Како ша дириш вътре, да та питам?
- Утказах са. Ша флеза приз вратата!
- Таквиз да си ги нямами, чи ритам
у ставити и ощи ф кулината!
- Ей, люта, ощи гламава! Ша слизам!
- Ф Kратунци сми таквиз: я дай бохчата!
- За тебе нося чисту нова риза-
да имаш на мегданя за хурата!
- И да са извидеш уткъм куминя!
- Спокойно ма, сига, сига излазям!
- Дан ми уцапаш ризата, мискинин!
- Ма на, ма!
И я фърли. Въх! Поразник..
- О-хо-хо-хо! - са чу ут тишината.
И тупна цял вързоп прид мен ф нузети.
Пък то било, забрайла съм, чи празник.
Със здраве, дядка! Вечи са усетих..
;)