автор: Rodenavlotos

“Dum spiro spero”. И докато дишам- пиша...
И плъзва се ненаситният писец над листите,
загребал здраво от душевните излишъци
и дал убежище за полета на мислите.

Навярно ако се вдърви ръката ми,
ще спре да се върти около оста Земята
и полюсите ще се разменят на картата,
а Слънцето ще хване път обратно...

Навярно...но сега не ми се мисли.
Днес търся хляб глада си да засищам-
хвърчат във въздуха милион човешки истини,
а малкото врабче у мен ги сграбчва хищно

предъвква ги и ги превръща в нещо птиче-
крило, небе, свободен и изящен полет
на мислите, които не изричаме,
ала в душите ни препускат и се гонят.

Каква трибуна и храна за този демон,
пришил крила на непростимото ми его.
Презирам го, държа се с него ледено,
но винаги ще съм „на ти” със него.