автор: kasiana

(фентъзи)

         -Ха, ето ги! – с нотки на радост в гласа каза Дàвиде, след като обходи набързо с поглед площада в търсене на Имеона и епископа.

         -Къде са? – обърна се към детектива Апостол Раев, който до този момент търсеше дъщеря си и Марко Соларис по крайбрежната ивица на Канале Гранде, мислейки, че са там, в очакване на поредното водно такси да ги откара до яхтата в устието на река Маламоко. „Но пък защо ще чакат и двамата? Имеона не знае, че епископът е брат на старши помощник-капитана, а епископът надали има представа, че тя работи като биограф на Алекс Магнум…”
         -Погледнете към кафене „Флориан” и ще ги видите, професоре.
         -Ха, пият спокойно капучино, а ние… – каза с тон на леко раздразнение Апостол Раев.
         -Какво ние?
         -Раев не отговори. Но мисълта му трескаво работеше. „Ако се окаже, че Марко наистина е моят син Пламен…, трябва Имеона да знае това…, за да не се влюби в него…Господи, какви щуротии ми се въртят в главата!…Вместо да се радвам, че може би открих и втория близнак! Пък и епископът навярно е дал обет за безбрачие…Но пък кой може да заповяда на чувствата, когато двама млади са в неведение, че са полу-брат и сестра?!”

         * * *

         Имеона и Марко разговаряха оживено. Епископът ù разказваше историята на кафене „Флориан”, която писателката знаеше с подробности, но той така умело си служеше със словото, че тя го слушаше с удоволствие. В момента ù говореше за „Газета венета” на граф Гоци, който през 1760 година наложил този вестник – прадядо на днешните клюкарски издания.
          Марко тъкмо обясняваше на Имеона, че вестникът на отстранения тогава от държавна длъжност Гоци се продавал по една "газета"( дребна пара). И поради факта, че тази дума означава и вид дребна бъбрива, досадна сврака, са наречени „газети” и възникналите след него в цяла Европа клюкарски издания... Имеона се усмихваше щастлива, допълваше от време на време нещо по темата и отпиваше от капучиното, което си бяха поръчали.

         На съседната маса възпълничък мъж гледаше похотливо и се опитваше да разсмее дамата, седяща срещу него с пикантна случка, според която Аллах пратил архангел Габриел да носи на болния Мохамет една кратуна кафе, от което, изпивайки го, Мохамет веднага почувствал прилив на жизнени сили, развъртял се и свалил от седлата на конете им четиридесет ездачи, а после удостоил с вниманието си и четиридесет красавици…

         Имеона забеляза, че при последните думи на дебеланкото епископът поруменя леко. Беше ù любопитно защо този красив млад мъж бе избрал попрището на свещеник, отказвайки се от светски удоволствия…Но не посмя да го попита…

         * * *

         -Тривелия – прекъсна мислите ù епископът – аз не знам нищо за вас, а ви чувствам толкова близка…И това пътешествие във времето…За мен то не е нещо ново, но за пръв път го правя с друг човек…Как си го обяснявате…
         -Не съм Тривелия, а Имеона. В този живот съм Имеона Раева – каза писателката. В суматохата с припадъка на баща ù бяха пропуснали да се запознаят. После епископът, Дàвиде и баща ù се снимаха с юношите и девойките след миропомазването им, а Имеона видя своя позната – българка, която работеше от години в някакво имение близо до Анкона. И се спря да поговори с нея. В това време тримата мъже бяха влезли в катедралата.
         -Марко Соларис – представи се и епископът и двамата докоснаха дланите на десниците си.
         -Соларис?! – Тази фамилия ми е много позната. Случайно да имате роднина Питър Соларис – старши помощник-капитан на яхтата AURORA? – попита заинтригувана от еднаквите фамилии на Питър и Марко девойката.
         Сега беше ред на епископа да се учуди. Имеона имаше фамилията на професора. Освен това познаваше и Питър…
         -Да, Питър е мой брат! – каза той и погледна Имеона в очите.

         Тя поруменя от докосването на този поглед. Все още бе под въздействието на преживяното преди мигове, когато и двамата се оказаха на кораб в далечната 926 година…Но тя се съвзе, спомняйки си какво ù каза Питър преди тя и баща ù да се качат във водното такси.
         -Значи за вас ми е говорил тази сутрин брат ви, когато настояваше да се върна до обяд, защото ви очаквал да дойдете…
         -И какво каза за мен? – полюбопитства Марко.
         -Нищо освен че работите в тайните архиви на Ватикана…

         Давиде и Апостол Раев се доближиха. Епископът бе платил сметката и двамата с Имеона тъкмо се оглеждаха за тях.
         -Ха, ето ви и вас – зарадва се Давиде.
         -Епископ Соларис, – усмихна се професорът – да ви представя дъщеря си – писателката Имеона Раева, която от няколко месеца е и личен биограф на Алекс Магнум.
         В душата на Марко пролазиха тръпки. Но той не каза нищо. Девойката не бе отговорила на въпроса му как си обяснява пътешествието им във времето…А нейната теза беше много важна за него и той се надяваше да я чуе преди да се върне във Ватикана…
         -Ние вече се запознахме – изчурулика Ими – и е време да си вземем водно такси, защото предполагам, че Питър отдавна ни чака с нетърпение, а и след час-два и Алекс най-после ще се върне.


Следва