автор: Rodenavlotos

Валя в душата ти като последен сняг.
Не нося нито радост, нито бяла приказка,
нито звънчета от еленов впряг.
Защото никой в този свят не иска
просто така да повали за някого,
за да облече душата му във бяло.
А виждам как до дъно си съблякъл
и чувства, и предалото се тяло,
и мръзнеш, оглушал от тишина,
в която себе си отдавна си загърнал.
Но на небето има порцеланова луна,
и бих могла, ако поискаш, да я върна-
под меките седефени отблясъци
да ме изброждаш пак като пустиня.
Да си умиращ от жажда сред горещи пясъци,
а не човек, умрял от студ през зимата.