автор: Rodenavlotos

Не заслужавам властта, която Господ ми е дал-
да стъпвам боса в нечии безсънни нощи,
в ръцете хванала пантофките за бал,
защото полунощ не е настъпил още

и трябва бързо да изчезна от съня му,
преди каляската да се превърне в тиква.
Защото онзи безкомпромисен палач-денят,
на утрото лъчите си разсипал,

с замах ще смъкне самозванската ми маска
и всички ще видят колко гол е царят.
А върху душата ти ще лепнат още ласките
на някаква женица стара.