Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: xoxoyolli
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13999

Онлайн са:
Анонимни: 438
ХуЛитери: 5
Всичко: 443

Онлайн сега:
:: Lombardi
:: Icy
:: pastirka
:: KBoianov
:: melange

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2022 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКоледна вечер
раздел: Разкази
автор: bubzz

И тази Коледа един от столовете в къщата остана празен. Както от десет години насам. В печката изпука дърво и жената подскочи нервно. Погледна скришом към мъжа си, който се бавно предъвкваше коледната вечеря.
Снегът беше започнал да вали преди три дни и оттогава не беше спирал.Снежинките падаха на големи парцали от небето, завихряха се в един последен красив танц, закачаха се игриво с голите клони на дърветата, докато накрая не падах тихичко на земята. Хората стояха в къщите си на топло и не смееха да излезнат в снежната виелица.Тишина обгръщаше целия град, тишина и белота. Всичко грозно, отблъскващо, човешко беше скрито под бялата пелена на чистотата и невинността . Сякаш нищо друго не съществуваше, сякаш това беше една съвсем друга вселена. Навън беше кучешки студ,но в тази къща беше дори по-студено,макар в печката да гореше силен огън.В този дом никога не беше топло, дори през лятото.В него липсваха смеха и обичта.Те отдавна си бяха заминали… ако изобщо някога ги бе имало.Нямаше топлотата на семейството,нямаше ласки от любов,нямаше весели приказки около масата.Тримата вечеряха в пълно мълчание,тишината беше нарушавана единствено от поскърцването на вилиците в порцалана.Тягостната обстановка изнервяше жената и неспокойно се въртеше на мястото си,отдясно на мъжа,докато той не и нареди да мирува.Тя застина веднага,не беше нужно той да повишава тон,беше я обучил перфектно.Детето през цялото време продължаваше да се храни,бавно-бавно,едва преживяйки мръвките.Главата му не се повдигна и на сантиметър,дори когато баща му наруши мълчанието.Навсякъде по света в този момент беше Коледа,навсякъде другаде семействата се събираха и празнуваха,не толкова големия християнски празник,колкото това,че и тази година всички са живи и здрави и са се прибрали за Коледа.Във всяка къща цареше оживление и възбудени малки деца пищяха около красиво украсените елхи.Приготвяха се подаръци,специалната коледна вечеря,коледните джинджифилови сладки,веселите празнични песни и филми.Но в този дом елхата представляваше едно клонче от иглолистното дръвче,окичено с престар,избелял гирлянд,такъв какъвто вече,от никъде не можеше да се купи.Това представляваше цялата украса,цялото коледно настроени на това семейство.Ще ги съжалите,ще кажете,че са бедни и нямат възможностти за по-красива елха и декорациите й.Но това ще бъде лъже.Това семейство,ако така може да се нарече,имаше в пъти повече пари от най-бедните жители на този град.И въпреки това,нямаше песни,нямаше филми,нямаше вечеря,нито сладки,нито подаръци и играчки за детето.След вечерята,то отиде в стаята си.Макар никога да не беше се случвало,и тази година се надяваше,че ще получи нещо за Коледа,като всички други деца в училището му.Но и тази година надеждите му бяха попарени,както и мечтите и детството му.Догодина няма да е така,догодина няма да вярвам и така няма да плача после.Каза си,завито през глава със старото,на места прокъсано,одеало.Нямаше по-тъжна детска стая от тази.Състоеше се от две легла,гардероб,маса и стол.Това беше цялото и обзавеждане.На масата бяха прилежно подредени учебниците и тетрадките му.Всичко в тази стая беше подредено,прекалено за едно осемгодишно дете.Нямаше никакви играчки,пръснати по пода,нямаше всъщност никъде играчки.Единствената такава беше една плюшена мечка,подарена му за шестия му рожден ден,положена на почетното място в кутията й.Момчето я изваждаше само в специални случаи,за да не се изцапа или захаби.Може би утре можеше да си поиграе за половин час с нея.
Това семейство не се състоеше по принцип от трима души.Не,те бяха всъщност четирима.Имаха голяма двадесетгодишна дъщеря.Но не я бяха виждали от години и мъжа нямаше и желанието да я вижда.Тя беше нежеланото дете,непланираното.Когато разбра той подивя,никога такава ярост не беше избивала до сега в него.Налагаше жената в продължение на половин час с колана си.Надяваше се бебето да умре,изобщо да няма възможността да го види да излиза на бял свят.Удар след удар,колана ехтеше в тишината и нямаше кой да го спре.Жената пищеше,но той не чуваше,в този момент нищо не можеше да го отдели от тъй важното му занимание.Накрая я остави трепереща на пода,а сълзите и се стичаха като отворени кранчета на чешмата.Но за изненада на бащата и майката,бебето оцеля и седем месеца по-късно се роди малкото момиченце,недоносено,на предела на оцеляването.И този път,той се молеше детето да умре,но и този път бебчето прояви невероятна воля за живот и оцеля.Годините минаваха,но никой не предполагаше,виждаха симптомите и ги отхвърляха.Тя беше много буйно и силно дете,неестествено силно.Когато беше по-малка,изблиците й на гняв бяха по-редки,но с възрастта й и те растяха.Майката обичаше единственото същество,което отвръщаше на нейната любов,за нея,детето беше целия и свят.А малкото момиченце през цялото време търсеше одобрението обичта на баща си.Но не получи нито едно от двете,нито дори частица.Едва след няколко години учителите забелязаха симптомите.Боят с колана беше нанесъл непоправими вреди.Детето имаше психичен проблем,беше умствено изостанало и не можеше да владее емоциите си.Така мъжа го прати,когато тя беше на дванадесет,в дом за психично болни хора.Оттогава бяха я посещавали само веднъж,но тогава тя изпадна в един от гневните си изблици и санитарите ги помолиха да напуснат.Жената преди често повдигаше въпроса,докато отново не влезе в употреба колана.Минаха шест години…

На другия ден по всички новини се въртеше едно и също.За жестокото убийсто,случило се в мирното малко градче.Мъжът и жената били намерени с прерязани гърла,с многобройни прободни рани по телата ми.Престъплението било извършено с много ярост,сякаш били наказвани за предишни престъпления.Оръжието било голям кухненски нож,взет от кухнята на убитите.Жителите описват жертвите като много кротки и скромни хора,които не създавали проблеми.Възрастната им съседка плачеше неутешимо за милото,добро семейство.Имали умствено изостанала дъщеря,която от години била в дом,но във въпросната Коледна вечер някак успяла да избяга.Тя е и виновна за жестоките убийства.Полицията я намерила в кухнята,където правела палачинки за по-малкото си братче,което пощадила.


Публикувано от aurora на 21.12.2012 @ 08:39:12 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   bubzz

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

01.07.2022 год. / 16:58:10 часа

добави твой текст
"Коледна вечер" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Коледна вечер
от mariq-desislava на 21.12.2012 @ 12:56:17
(Профил | Изпрати бележка)
Ама че смразяващо въображение, тъкмо си мислех за Труман Капоти и неговото "Хладнокръвно", но това тук е косонастръхващо до крайност - назорих се да го прочета, ако и да ми беше трудно без интервали между препинателните знаци.:)


Re: Коледна вечер
от agripina на 05.01.2013 @ 23:41:48
(Профил | Изпрати бележка)
Потресаващо, но вярно има такива житейски ситиуации! Поздрави, не е лесно да се напише такъв разказ!