(Провокирано от "С мисъл за вечност" на Apostola )
Все за някаде бързаш, все тръгваш -
спри, поседни за малко до мен!
Господ ли искаш пак да разсърдиш,
навярно се мислиш за победен.
Пътят до тук, все някак си минал
здрав, или болен, щастлив - натъжен..
Разчистил си всичко, всичко изринал -
изтлялата жар разбутай с ръжен!
Тогава ще видиш как пламва забравен
огън в душата, в очите дори.
По пътя отъпкан тръгни незабавно -
за раните стари сега забрави!