автор: vladolubenov

Тя идваше, за да среща
с поетите и влюбва в тях,
душата й със плът гореща
потрепваше с боязън плах,

о, как ги гледаше – любима
за тях като че беше тя,
и всеки стих, и всяка рима
изпълваха я с красота,

с мечта, със страст, със грях, с наслада,
с приятелство, с божествен знак,
и чувството, че пак е млада,
разхубавяваше я пак,

и забелязвана – внезапно,
и пожелавана – от тях –
те носеха я – непонятно –
във себе си с боязън плах,

и дълго мислеха за нея,
и разсъбличаха я в стих,
но ставаше – като Цирцея
внезапно тя – и с напев тих

тя омагьосваше Поета,
повярвал й, и всеки мъж,
и ги превръщаше в прасета,
пред ней покорни изведнъж,

о, вино дайте, за да пия,
когато ме погледне Тя,
и във зачатък да убия
в мен ражданата красота!