автор: cherneff

Гладен.
Виновен.
Бездомен.
Така ли любовта си да меря?

Не съм крина за зърно,
а брадва,
която няма кого да пореже.

Не са ми слабост чужди пъртини,
а бели бедра разтворени,
да ходя нощем по задните улички
и да гледам земята за знаци.

Нямам злоба да стискам до синьо,
но искам глас, да викам до края,
че по вашите скъпи витрини
няма костюм за моята сватба.

20. 12. 2012г. София