Доживяхме я и тази
средна възраст нежелана
вижте, идва на талази
бяла, вяла, но засмяна.
Казват, че е и красива
мъдра, нежна и игрива
и любов ни носи нова
и любов по Казанова.
На вратата тя не тропа
просто влиза и остава
дори дъската ти да хлопа
не ти се сърди, а прощава.
Назад поглежда с усмивка
напред пък със въздишка
на младостта се възхищава
на старостта ръка подава.
Ето ни сега щастливи
притваряме очи игриви
и душите ни младежки
литват отново по забежки.