автор: stir

Преди 155 години и близо 5 месеца в Манчестър, Британската империя, Джон Ръскин (1819-1900), почетен студент на Крайст Чърч, и почетен доктор, Корпус Кристи Колидж, Оксфорд, казва:
За начало, да започна с една от тези необходими очевидни истини: всяка икономика, било то от държави, домакинства, или индивиди, може да се дефинира като изкуството да ръководиш труда. Светът е така управляван от законите на провидението, че трудът на човек, приложен добре, е винаги предостатъчен, за да му осигури докато е жив всички нужни неща, и не само тях, но и много приятни луксозни вещи; и още допълнително да го запаси с големи периоди на здравословен отдих и полезна почивка. А труда на нацията, приложен добре, по подобен начин е предостатъчен, за да осигури на цялото население добра храна и уютно пребитаване; и не само тези, но и добро образование, освен това, и вещи, лукс, богатство от изкуство, като тези, които имате около вас сега. Но по същите закони на природата и провидението, ако трудът на нацията или индивида не се прилага добре, и в пъти повече, ако не е достатъчен - ако нацията или човекът са бездейни и немъдри - произлизат страдание и недостиг, изцяло пропорционално на ленивостта и несъобразителността - на отказа от труд, или на неправилното му използване. Където виждате недостиг, или немотия, или падение, в този свят около вас, там, със сигурност, или работливостта не е наред, или отраслите. Не е случайно, не е бедствие за наказание, не е първородното и неизбежно зло в природата на човека, което пълни улиците ви с въпли и гробовете ви с плячка. Просто, където трябва да има благоразумие, е имало пилеене: където трябва да има труд, е имало похотливост; и, своенравие, където трябва подчинение.

...

20. Откриване. Как да открием нашите гениални хора: тоест, по какъв начин може да произведем измежду нас, по което и да е време, най-голям брой резултатен изящен интелект. Общ въпрос, ще кажете, включващ обяснение на най-добрия начин за провеждане на образование по изкуствата. Да, но аз не целя да вляза в тази тема; просто желая да изброя няколко принципа, които са в основата на нещата. От тях, първият е, че трябва винаги да намерите своя художник, не да го създадете; не може да го произведете, не повече, отколкото може да произведете злато. Може да го намерите, да го шлифовате: може да го изровите, когато той е застанал подобно чисто злато в планинския поток; може да го доведете вкъщи; и да направите от него монета в обръщение, или чиния за домакинството, но нито зрънце от него може да създадете по начало. Известно количество изящен интелект се ражда годишно във всяка нация, повече или по-малко, в зависимост от природата и култивирането на нацията, или расата хора; но идеално точно количество годишно, неувеличаващо се със зрънце. Може да го загубите, може и да го съберете; може да го оставите да лежи в пролома, и заровен в пясъците, или може да направите царски трон от него, да покриете вратите на храма с него, както прецените: но най-доброто, което може да направите с него е винаги само да отсявате, разтопявате, изковавате, пречиствате - никога създавате.
...

49. В предвид, че давайки пари за каквото и да е, ние караме хора да работят, и оставяйки настрана въпроса дали работата, която им даваме е здравословна и добра за тях, нека приемем, че когато похарчим пара, осигуряваме на еднакъв брой хора добра издръжка за даден период. Но, по начина, по който харчим, ние изцяло насочваме труда на тези хора през това време. Ние ставаме техни работодатели и ги караме да произвеждат за определено време определено изделие. Така, това изделие може да е полезно и трайно, или може да е безполезно и нетрайно - може да е изделие, полезно на цялото общество, или полезно само на нас. И егоизъма и безразсъдството, или нашата добродетел и благоразумие, се показват не с нашето харчене на пари, а с нашето харчене на пари за грешното или за правилното нещо; и ние сме мъдри и добри, не когато подържаме определен брой хора за определено време, но само когато ги караме да произвеждат за това време тези неща, които ще са полезни за обществото, вместо онези, полезни само за нас.

...

110. […] И тук, за последно, ще прекъсна изложението по основната ни тема, за да изложа още един принцип в политическата икономия, който е съвършено прост и безспорен; но въпреки това, поради липса на разбирането му, ние постоянно стигаме до положение на недостиг; и не само това, но и срещаме много прегради пред нашите търговски открития, понеже много от хората, които работят, не го възприемат.
Ако половин дузина или дузина мъже претърпят корабокрушение и заживеят на необитаем остров, и трябва да се препитават със собствен труд, един би вършил една работа според възможностите си, а друг – друга. Най-силният ще копае и реже дърва, за да построи пристройки, в които другите да живеят; най-сръчният ще прави обувки от кора на дърво и връхни дрехи от кожи; най-образованият ще търси желязо и олово в скалите и ще измисли канали за напояване на обработваемите площи. Но и така разделена тяхната работа, тази малка група от корабокрушенски би разбрала достатъчно добре, че най-бързият напредък би се получил, ако си помагат взаимно, - не като се противопоставят един друг: и те биха знаели, че тази помощ ще се дава както му е редът, стига да са честни и открити във взаимоотношенията си, и в трудностите, които всеки би обяснил добре на другите. Така всяка поява на потайност или изолиране на действията на който и да е от тях би било мигновено, и с право, гледано с подозрение от другите и считано като знак за някаква себична и глупава постъпка от страна на този човек. Примерно, ако се разбере, че ученият е излизал през нощта, тайно от другите, и е преправял улеите, другите ще помислят, и най-вероятно с право, че той иска да получи най-доброто снабдяване с вода за собствените си площи; и ако обущарят откаже да покаже на останалите къде расте най-хубавата кора, от която той прави сандали, те естествено ще помислят, и най-вероятно с право, че той не иска те да видят какво количество е налично и че той има за цел да изиска от тях за замяна със сандалите повече царевица и картофи, отколкото усилията му заслужават. И въпреки че всеки би имал време за себе си, в което е позволено да прави каквото си иска без разрешение или въпроси – докато той се занимава с работата, която е поел за общата изгода, всяка тайна от негова страна непосредствено ще се сметне за лошо намерение; и ще трябва да се обясни, или да му се сложи край: и това важи още повече, защото каквато и да е работата, със сигурност ще има трудности, които веднъж добре обяснени, биха били преодолени повече или по малко с помощта на останалите; така без съмнение всеки би напреднал с труда си не само по-честито, но и по-изгодно и бързо, ако няма тайни, и явно давайки, и явно получавайки, такава помощ, каквато е пред него за взимане или даване.
И точно както най-добрият и изобилен сбор богатство и щастие за хората като цяло е следствие от постоянството им в такава система на открито общуване и благотворен труд; - така определено най-неблагоприятният и беден сбор се получава в система от тайни и враждебност; и щастието и богатството на всеки човек без съмнение са намалени съразмерно със степента, в която завистта и укриването стават социални и икономически принципи. Дългосрочно няма да донесе добро, а само зло на учения човек, ако вместо да разкаже открито къде е намерил желязо, той внимателно скрива всеки нов пласт, за да може да поиска повече царевица от фермера в замяна на редкия палешник, или повече труд от шивачката в замяна на иглата; и най-после няма да доведе добро, а само зло, на фермерите, ако те гледат да изгорят купите зърно един на друг, за да увеличат стойността на зърното си, или ако шивачките си чупят иглите една на друга, за да може всяка да е единствената, която плете.
Сега, тези закони на човешкото действие са точно толкова достоверни в приложението им към поведението на милион хора, както и към това на шест или дванадесет. Всичките враждебност, завист, противопоставяне, криене са изцяло и във всички обстоятелства разрушителни по тяхното естество – не продуктивни; и всичката доброта, дружба и комуникативност са неизменно продуктивни в тяхното действие, - не разрушителни; и пагубните принципи на противопоставяне и изключителност стават не по-малко фатални, а по-фатални, при приемането им от големи маси хора; по-фатални, казвам, съразмерно с това колко е скрито влиянието им. Защото въпреки, че противопоставянето винаги нанася своите прости, неизбежни, преки количества вреди, и отнема винаги своето просто, неизбежно, измеримо количество богатство от сбора, притежаван от общността, все пак съразмерно с големината на общността, то нанася друго и то по-изтънчено зло като скрива собствената си унищожителност зад външността на търговска сложност и целесъобразност, давайки път на множество погрешни теории, основани на подлата вяра в малки и бързи проявления на свършено добро тук и там от неща, чиято всеобща и безкрайна същност е зло. Така времето и могъществото на нацията се губят, не само в злочесто борене един на друг, но също и в празно оплакване и неоправдано обезкуражаване, и безсъдържателни разследвания, безполезни експерименти със закони, избори и изобретения; с надеждата винаги да промушим мъдростта през процепа на изборна кутия в някаква нова форма и да свалим от облаците благоденствието, заедно с някакъв нов възел електрическа жица; докато Мъдростта стои, възгласява по улиците, и благословията на Небето чака, готово да се излее върху нас като дъжд, по-дълбок от реки и по-широк от роса, стига само да се подчиним на първите понятни принципи на човечност и на първите понятни поучения от небесата: „Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание всеки към брата си, и никой от вас да не измисли зло в сърцето си против ближния си.”*

* Би било добре, ако наистина вместо постоянно проповядване на доктрината за вяра и добри дела, нашите духовници просто обяснят на хората си мъничко какво значи добри дела. Няма глава в цялата книга, в която казваме, че вярваме, по-конкретно и по-пряко написана за Англия от втората на Авакум, и аз никога в целия си живот не съм чул да се поучава от един от неговите практически текстове. Предполагам духовниците всички се страхуват, и знаят, че паствата им, докато седят доста вежливо да слушат силологизми от посланието до Римляни, биха станали непокорни веднага, ако изобщо им бъде обяснен един практически текст така, че да им стане ясно. Но ние няма да имаме търговски катастрофи и печална беднотия, ако ние само четем често, и вземем присърце, тези прости думи:-„При това той е високоумен човек, който не мирува, който разширява охотата си като преизподня, и не се насища,- Против такъв няма ли всички тия да съставят притча, и против него присмивателна поговорка, като рекат: Горко на онзи, който натрупва много нещо, което не е негово: и който товари себе си със залози!” (Каква възхитителна история в една метафора, за живота на човек, алчен за богатство!) „Горко на онзи, който придобива неправедна печалба, за да постави гнездото си на високо. Горко на онзи, който гради град с кръв, и утвърждава град с неправда. Ето, не е ли от Господа на Силите това, гдето се трудят племената за огъня, и народите се мъчат за суетата? Американците, които изпращат кораби с дървени строителни материали с фалшиви глави на болтове, и само с половината им болтове, може да размишляват върху онова „гради град с кръв”.