автор: Rodenavlotos

Ако се върнеш след светлинни години скитане
и дойдеш и почукаш на вратата ми,
защото дълго си се лутал сред звездите,
за да изтриеш белега жигосан от душата ми
върху очите ти, ръцете ти и мислите,
и пак останал е да пари както някога,
не си мисли, че някога ще го изчистиш.
Аз като рана отворена ще те боля
защото няма засищане гладът на пръстите,
не утолява жажда кладенецът на очите,
крилатите коне на мисълта, разпръснати,
не си намират място сред звездите,
а търсят път към някакво местенце тихо,
което прилича на тази осветена къща,
в която стоя наведена и пиша стих,
как след светлинни години се завръщаш