ХуЛите » произведение "Епилог"

» Начало

» Ориентир

· Правила

· Указания

· Сдружение ХуЛите

· Издателство ХуЛите

» ХуЛи

· Изпрати ХуЛа

· ХуЛитека

· Архив на ХуЛи

- всички текстове

· Екипът си хареса

· Без коментар

· Потърси ХуЛа

» ХуЛитери

· Твоят профил

· Лични бележки

» Още Хубости

· ХуЛименти

· Електронни книги

· Видео ХуЛи

· Фото ХуЛи

· Речници

· Стъкмистика

» ПоХвали ни

· Наши бутони

· Реклама

» НаХуЛи ни

» Форумни ХуЛички

» RSS обмяна

дарения по сметка

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:

Нов: Perunika

Днес: 0

Вчера: 0

Общо: 14143

Онлайн са:

Анонимни: 879

ХуЛитери: 3

Всичко: 882

Онлайн сега:
:: AlexanderKoz
:: pinkmousy

:: pastirka

» още статистика

««

Април 2024

»»

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

[ добави събитие ]

Публикуващи администратори:

aurora

alfa_c

viatarna

Valka

anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:

hixxtam

BlackCat

nikikomedvenska

kamik

Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:

Administrator

С благодарност към нашите бивши колеги:

mmm

Angela

railleuse

Amphibia

fikov

nikoi

Епилог

автор: Rodenavlotos

Най-сетне спряхме да се правим на слънца.
Стопиха се и свлякоха ни се крилете,
останаха ни само маски, без лица.
Не знам дали ще има кой сега да свети,

когато Времето реши да ни размаха пръст
и здрачът се застели като пепел,
и в мрака всеки клон изглежда като кръст,
и всичко цветно в този фон ще е нелепо,

и неизбежна тайна станат явните неща...

Ще преживеем ли отново тъмнината
около онова, което Господ завеща,
а ние запечатахме със сто печата?

Публикувано от hixxtam на 20.12.2012 @ 10:43:12

рекламирай този текст на първа страница

» Повече за
Поезия

» Материали от
Rodenavlotos

Средна оценка: 5
Оценки: 1

Отдели време и гласувай за текста.
Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Отпечати текста

19.04.2024 год. / 21:56:55 часа

добави твой текст

"Епилог" | Вход | 3 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия

Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Епилог
от hixxtam (hixxtam@hulite.net) на 20.12.2012 @ 10:51:21
(Профил | Изпрати бележка) http://slovo.bg/hixxtam/

Стопиха се и свлякоха ни се крилете,
Този стих сваля стойността на цялото стихотворение. Словоредът стои изкуствено и подреден по този начин е неправоговорен. Помисли, има хиляди варианти, при които да запазиш идеята и да не нарушаваш нормалния словоред, който според мен е:
Стопиха се и се свлякоха крилете ни.

Re: Епилог
от Rodenavlotos на 20.12.2012 @ 12:40:52
(Профил | Изпрати бележка)

Благодаря ти. Имам нужда някой да ме съветва за неправилните неща. Не съм литератор и сигурно нарушавам някои езикови норми. Благодаря ти, че ми даваш добронамерени и компетентни съвети. Ще си го огледам и ще го коригирам. Поздрави!

]

Re: Епилог
от zebaitel на 20.12.2012 @ 16:31:46
(Профил | Изпрати бележка)

Позволи ми да не се съглася с теб, Хипо. Ритмичната стъпка в двата първи реда е спазена и тя е хорей. Ако Светла възприеме твоето предложение, втората половина на втория ред излиза от всякакъв ритъм. Наистина може да се помисли за друга подредба, но не и това, което е предложено.
Надявам се да не се засегнеш от неодобрението ми.

]

Re: Епилог
от hixxtam (hixxtam@hulite.net) на 21.12.2012 @ 19:47:15
(Профил | Изпрати бележка) http://slovo.bg/hixxtam/

Не съм предложил това да е стиха. Само написах какъв е правилния словоред.

]

Re: Епилог
от angar на 20.12.2012 @ 13:29:25
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg

На мене ми хареса!

Дори малко изкуственият словоред във втория ред не ме подразни, считам за нормално в стиховете словоредът да се променя с цел спазване на ритъма и (или) римата - както е в случая за римата "крилете-свети".

Това, което ми се струва невярно, е че с времето "и неизбежна тайна стават явните неща...".
Защото времето не прави явните неща тайни, а обратно - то разкрива тайните, прави тайното явно. Би могло да бъде: "и неизбежно явни станат тайните неща...".
Независимо от привидното противоречие с предните редове, в които се стеле мъгла и мрак.

И последните три реда за мене са непонятни - какво е това, което Господ ни е завещал и как ние сме го запечатали със сто печата? Какво имаш предвид, ако имаш нещо предвид?

Re: Епилог
от Rodenavlotos на 20.12.2012 @ 15:28:18
(Профил | Изпрати бележка)

Простичко е. Когато настъпи мрак- и явните на светло неща стават тайни. Колкото за последния стих- имам предвид всичко онова, което Господ е имал предвид и е завещал, като познание, за човека, когато го е създавал и което може би няма да успеем докрай да открием, ако продължаваме да се държим като неандерталци и да се самоунищожаваме.

]

Re: Епилог
от Rodenavlotos на 20.12.2012 @ 15:40:18
(Профил | Изпрати бележка)

Съжалявам, ако не съм успяла да предам посланието си. Но не исках и да е прекалено сдъвкано и поднесено наготово.Разбира се, че може да се каже по милион други начини.

]

Re: Епилог
от Rodenavlotos на 20.12.2012 @ 20:23:29
(Профил | Изпрати бележка)

Съжалявам, че не мога да намеря решение на проблема. Не съм толкова компетентна. Аз друго решение предлагам, но моля участниците в тази полемика да си кажат мнението:

"Най-сетне спряхме да се правим на слънца-
стопиха и се свлякоха крилете ни,
останаха ни само маски, без лица.
Не знам дали ще има кой сега да свети..."

Re: Епилог
от angar на 30.12.2012 @ 15:14:35
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg

На мене така ми звучи и изглежда много добре. По-стегнато и естествено е, и никакви въпросителни не предизвиква.
При това римата "крилете-свети" не изчезва, тя си съществува, макар едната от тези думички да не е в края на стиха; нещо, на което още Маяковски обръща внимание - че думите, които се римуват, не е задължително да са в края на стиха. Макар едно от предназначението на римите да е в това - да стоят като ъглови камъни в края на стиха, за да не позволяват текстът, стихотворния, да се разпадне.

]

Re: Епилог
от Rodenavlotos на 03.01.2013 @ 18:41:54
(Профил | Изпрати бележка)

Макар, че нямам литературно образование и правя нещата по инстинкт, мисля, че в случая си абсолютно прав. Аз често ползвам такава рима и не ме дразни, когато я срещна в нечий стих. Мисля, че е съвсем приемливо.

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а