автор: secret_rose

Най - мълчаливите дервиши на синевата се завъртяха в своята снежна сема под тихата мелодия на вятъра.
Наоколо всичко заблестя - съвсем като в настъпваща, зимна приказка. Високите борове сплетоха клони, обърнати нагоре към пламтящите дервишови сърца - звездиците, за да уловят от вълшебството им. Долу, в самият край на притихналата под белота градина, до големия сив камък и отрязания пън на хинапа, който северняка прекърши миналия месец, аз топлех в шепи един треперещ сивчо. Кръглите му очета се давеха в страх и възторг. Две трошици, три - в картонената кутия под навеса, паничка хладка вода и въздушна целувка за сбогом.
Зная, ще оцелееш. Ладийката на душите ни е любяща, топла. И отвъд ще ни срещне, за Храмова песен. Въпреки скършеното крилце на сърцето.

*

А от тук, в моята вечер...
Вятър с екзотично име цепи дърва в нишичката на сърцето си.
Изпращам му орхидееви листица в плик без адрес.
Знам само, че зимува в Тайгата.