Любовта е лято. И слънце. И докосване, което ме кара да мечтая. И спираща дъха нежност. И лунна пътека. И пясъчен залез. И тъжен петък. И празна стая. И самотен писък. И объркан график. Буркан със сладко от смокини. И дъждовен следобед. И декември - зимен и празничен.
Но и люлякова вечер. И тънка ирония. И ритуал. Тя е и страстта към звездите. И пътуването към дълбините на разума. И вярата в доброто. Тя е въздух, вода и Начало. Разбиране, хаос, първопричина. Многоточие… И прашен път, който бих вървяла винаги. И отлежала тайна. И мисъл без посока. И мечта по пролет. И махагоново легло с тежка завивка. И обещание за вечност. Клетва за вярност. Дълбока пропаст, в която мога да загубя душата си. Любовта е всичко- тревогите и страховете, мечтите и копнежите, амбициите и желанията, тъгите и щастието. Всичко- звездното небе, пред което давам най-съкровените си обещания, и тихата утрин, в която откривам себе си в очите му. Мрак, цвят, стон, пясък. Следите от пръсти е- върху белите ми чаршафи и белите ми мисли, върху чашата от кафе и пробудената ми съвест, върху новата ми рокля и старите ми навици…
Начин за бягство от реалността. И сигурност, вярност, топлина. И силно рамо, и тънка усмивка. И любимият начин за заспиване. Любовта е градината вкъщи и уханието на топли мекици. Многогласен смях и шумна компания. И безпричинна тъга. И задавяща радост. И вдъхновение за празник. И начин да обичам целия свят. И откритост, дързост, смелост. И огромен дразнител. И отворена кутия разбъркани шоколадови бонбони. И любима френска песен. И упование, че чудеса има. И аромат на скъп парфюм. И спомен за неоправено легло. И морска история. И посоката, заради която виждам Млечния път. Най-силният копнеж. Уравновесеността в празните ми съмнения. Най-специалният ми опит за щастие.
Любовта е Всичко.