автор: Rodenavlotos

Надникнеш ли, зеленият подмол
на очите ми- сляп и обречен,
те подмамва да влезеш най-подло
с образи крехки за вечност,

които за миг се разпадат-
толкова са нетрайни,
като всяка една младост,
като подшушната тайна.

Гората ми дълго е раснала,
жилави клони е сплитала-
дебрите крият опасности
за неразумните скитащи.

Искаш ли да изгориш мрака й
и погребеш мъртъвците й,
просто извади късче прахан
и запали в нея звездите.