автор: lordly

Хич и не съм си мислел, че ще го срещна тук, ама нали таз година за откриването на сезона лифтовете са без пари, хич, отърва ли Бай ви Ганя тоз келепир.
Забелязах го на долната станция на лифта, кога нарамил очукани ски се провря през загражденията, за да пререди всички. Побутна, разбута сноубордистите, надупи се срещу възрастна двойка англичани, закопча си автоматите, извади смачкана цигара и изрева:
- Дайте огънче ве, тук е на открито и може да се пуши – дръпна издълбоко, изпуфтя кълбо дим срещу едно русичко девойче, намигна му и промърмори уж на себе си, но да чуят и глухите – таз машина, що тъй бавно върти, на измама ми мирише тая.
Тъй се случи, че се качихме с Ганя на една седалка, заедно с още две момчета. След като дръпна още дваж-триж и с финес метна фаса надолу, спътникът ни с мъка навря четинясалата си глава в тясна шарена шапчица с папулка и като разпери ръце назад, разтвори крака и зае половината седалка:
- Е-е-ех, природа, ех балкани, е-е-ех!
После загледа в ръцете момчетата, които си деляха един шоколад. Примляска звучно и:
- Да ми счупите едно парченце, че от тоз фас ми загорча, а?
Младежите го оставиха без внимание, което накара просителят да се ухили приветливо и:
- А-а-а, чужденчета! Тъй кажете бе: уере, яре ю ар фром, туркие бени олсун, щиу руманещи, ясо паликарии, шлафен цузамен – и щеше да продължи, но забеляза провисналите от ушите им кабели и осъзна, че не го чуват. Тогава се пресегна и дорде момчето реагира си отчупи от шоколада. Младежите се извърнаха към него и учтиво му закимаха, а той прилепил ръка до гърдите звучно замляска с отворена уста, вероятно за да изрази, че му се е усладило.
Отдолу ни се разкри стръмният участък на една от пистите, по който неопитен скиор се спускаше предпазливо.
- Ха, глейте ся, как ще го накарам да падне – и дорде му река, че няма нужда, изрева мощно: - Бягай, че пада-а-ам!
Скиорът за миг отклони погледа си към нас, после заканти рязко, склонът го увлече, превъртя се през рамо, автоматите откачиха, а ските, задминали суркащото се тялото, продължиха да летят по стръмнината.
Видяното явно много допадна на спътникът ми, щото огласи гората с възгласите:
- У бре, а така-а-а! Пази се борче, иде скиорче!
Още що слязохме от лифта, Ганьо свали ръкавицата, хвана се за носа и звучно се изсекна, като метна туй що доби, точно по средата на пътеката за чайната. Това доуби любопитството ми към Ганя и ме накара усърдно да избутам ските си към склона и да отпраша, колкото си може по бързо и по-далеч.