автор: tanyaivanova

Дишай, може да е адски трудно,
може въздухът край теб да пари,
привличаме се даже да е чудно,
това ни неподготвени завари.

И сложили си маска на сериозност,
невинността изкуствена личи ни,
достигаме до смешна куриозност,
отхвърлили последствия, причини.

Контролът някак си ни се изплъзва,
и яздим ветровете без да спираме,
за другите сърцата ни замръзват,
забравили къде се и намираме.

Дишай, трудно е във тази жега,
загрял си, сякаш мозъкът отказва,
разтапяш се във опиатна нега,
копнееш да ме имаш в свойта пазва.

Облечени в убийствена фаталност,
телата ни желаят да се слеят,
и вярно, че е твърде неморално,
но без контакт душите ни линеят.