Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 398
ХуЛитери: 5
Всичко: 403

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: mariq-desislava
:: amadeus
:: rady
:: ivliter

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаС мисъл за вечност
раздел: Поезия
автор: apostola

Толкова много вървях и изминах...
С четка рисувах и своя живот.
С много въпроси по път се разминах.
Бавех и бързах в житейския ход.

Рязах от мене и старите рани.
Късах от мене и свежи меса.
Нямаше никой от меч да ме брани-
жива водата си да донеса.

Спирах и тръгвах по прашни пътеки.
Дълго пътувах и още вървя
по пътища трудни и по-малко леки...
Още в душата си малко кървя.

С радост в очите си търсех усмивка.
Думи подбирах за тъжния стих.
Имах до мене жената-щастливка.
Болки в сърцата на други спестих.

Сприхав и кротък-с душа поетична,
тиха водичка и мъничко див,
под миротворна звезда патетична
и след умирачка ще бъда аз жив!


Публикувано от aurora на 18.12.2012 @ 14:07:15 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   apostola

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Концерт за врана и цугтромбон
автор: LeoBedrosian
150 четения | оценка няма

показвания 25510
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"С мисъл за вечност" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: С мисъл за вечност
от shtura_maimunka на 19.12.2012 @ 16:15:15
(Профил | Изпрати бележка) http://smile999.blog.bg/
Толкова рано, недей да си тъгваш-
седни и поспри се тука, до мен!
Господ ли искаш днес да разсърдиш,
навярно се мислиш за победен.

Пътят до тук, все някак си минал,
болен и здрав, усмихнат и тъжен.
Половината може да е преминал -
в душата жарта си, разбутай с ръжен.

Да видиш, как пламва огън забравен,
в душта, в сърцето, в очите дори.
По пътя си стар тръгни, незабавно -
за раните стари, съвсем забрави!

Това, уж започнах да ти пиша коментар, а то...какво излезе...маймунска ми работа!
Явно, много ме е впечатлило твоето стихотворение. ;-)



Re: С мисъл за вечност
от apostola на 29.12.2012 @ 18:03:12
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти,Маймунке! Хубаво стихо се е получила и то си е твое!
Весели Празници!

]