автор: Rodenavlotos

Погали ме, преди да съм станала стара трева.
Има още зелено в душата, не само в очите ми.
Ръждавее при залез зеленият цвят, затова
докосни ме, преди да угаснат лъчите.

Погали и послушай как в меко разстлания здрач
свири вятърът в мен, на едничка останала струна,
реквием за трева, дълго чакала своя косач,
окосена от него до дъно във вечер безлунна

и полягаща кротко в нозете му сноп подир сноп.
Ще остане до смърт до тежи и горчи на душата ти
този образ- утъпкано прясно сено,
съхранило на мента и дъхав пелин ароматите.