Една тънка ръчица, която написа така: “Dear Santa…”
не можа да довърши писмото си. Трепна, замря
като бяло крило на от упор простреляна птица
и изтръпна от болката цялата синя Земя.
И замряха в движение всички шейни и звънчета,
и настъпи за дълго безумна и зла тишина,
и звездите в небето престанаха в мрака да светят,
а светът коленичи и плака без глас от вина.
Този свят, който пали свещички във храма,
за да има любов и играчки за всички деца,
този свят ще остане самичък по Коледа, няма ги
под елхата най-сладките, най-усмихнати детски лица.
Ще останат накрая играчки в чувал, непотърсени,
без подател, без име и написан обратен адрес
Санта Клаус ще седне и ще каже навярно през сълзи:
„Колко странно, за пръв път остават играчките днес!.”