Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 793
ХуЛитери: 2
Всичко: 795

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LATINKA-ZLATNA

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПовелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 9-та глава)
раздел: Романи
автор: kasiana

(фентъзи)

         -Дàвиде, защо настоявахте да присъстваме с Имеона на Конфирмацията? – попита Апостол Раев, спирайки в подножието на кулата с камбанарията на площад „Сан Марко”.
         -Да присъствате вие, господин професор, а не и дъщеря ви. – каза Давиде – Не се ли досещате защо?

         -Честно казано - не.
         -Не ви ли впечатли приликата между вас и епископа?
         -Да, но десетки други мъже може също да приличат на мен. И какво от това?
         -Тогава защо ви призля като го видяхте?
         Професорът замълча. Все още беше в плен на мига, в който двамата с Марко Соларис срещнаха погледите си…Затова реши да не прекъсва Дàвиде, сви рамене и остави детектива да води разговора.
         -А знаете ли, че епископът е брат на старши помощник-капитана на AURORA –ПитърСоларис? – попита Дàвиде.
         -Наистина ли? – учуди се професорът – И какво от това?
         -Как какво? Не се ли досещате?
         -Какво да се досещам, Давиде?
         -Че той може да се окаже вашият син Пламен! – изтърси неочаквано детективът.
         Апостол Раев онемя. След това реагира остро:
         -Давиде, вие чувате ли се какво говорите? Как може епископът да е Пламен, щом Питър му е брат?
         Последва пауза, в която професорът напрегнато очакваше отговора на детектива, който от своя страна съобразяваше как да му съобщи това, до което се бе добрал, проучвайки личността на епископа. Но реши, че не бива повече да крие истината от Раев и бавно, поемайки си дъх, изрече на пресекулки:
         -След проверката на много документи... се оказа, че Марко... е осиновен от семейство Соларис, 9 месеца преди да се роди Питър...
         -Какво? Как така осиновен?
         -Осиновен, като осиновен. – изрече като скороговорка Дàвиде.
         Едва сега Апостол Раев си спомни думите, които си размениха с епископа, когато след сърдечния пристъп, се свести в ръцете му…
         -Padre – бе прошепнал Марко.
         -Ragazzo mio – като насън бе промълвил Апостол Раев.
         Професорът се огледа, търсейки с поглед Имеона и епископа, които се бяха отправили към Канале Гранде. Но не ги видя.
         -Давиде, къде са те? Къде са дъщеря ми и Марко? – почти изкрещя той. Гълъбите, които се щураха в краката му, стреснато се разлетяха напосоки.

         * * *

         -Къде отиваме, Княже? – попита Тривелия.
         -До Кантелупо ди Бояно…
         -Какво е това?
         -Столицата, или както някои казват – Резиденцията на кан Алцек, един от петимата синове на Кубрат, комуто били дадени от Ромуалд, сина на крал Громуалд, пустеещи земи между Венеция и Равена за поселение на народа му…

         Имеона и Питър Соларис – безплътни, поради което и невидими за екипажа , както и за княза и Тривелия, стояха до сами благородните пасажери на кораба и чуваха ясно всяка тяхна дума.

         -Значи напускаме Венеция? – попита Тривелия и в гласа ù трепнаха нотки на съжаление – Не може ли да останем поне още един ден тук?
         -Забравяш, че тайно напуснахме Константинопол. Ако разберат, че не аз, а двойникът ми е в Магнаура, ще си имам големи неприятности.
         -Сигурен ли си, че ще откриеш наследници на кан Алцек? Все пак минали са две столетия и половина от заселването му по тези земи…
         -Надявам се да открия…Чувал съм за един-двама…
         -И защо ти са ? – продължаваше да пита Тривелия.
         Князът замълча. Макар да бе изпитал верността на девойката неведнъж в различни ситуации, все още не се решаваше да сподели с нея тайните си въжделения. Но тя го гледаше настойчиво в очите и проникнал чрез тях в благородната ù душа, той реши да рискува.
         -Знаеш, - започна князът – че до днес никога не съм те питал нищо, отнасящо се за теб и семейството ти. Стигаше ми това, че в твое лице открих сродна душа и добър воин, въпреки че си момиче…
         Тривелия го гледаше озадачено и за пръв път откакто се познаваха, не успяваше да проследи по-нататък извивките на мисълта му.
         -Търся онова тайно знание за българската орèнда, - започна князът – което са имали кановете- колобри на България. То изчезва незнайно как по време на междуособиците между боилите, недоволни, че синът и внукът на Тервел вместо да водят войни с Византия, управляват България в мир с нея, а това лишава боилите от възможност за богата плячка…И в яда си избиват наследниците на великия род Дуло. Дори да са останали след това колобри от по-низш ранг, дядо ми Борис ги е посякъл при отказа им да приемат Християнството…
         -А на теб защо ти е това тайно знание? – попита Тривелия.
         -Нима не виждаш, че държавата ни не върви на добре? В желанието си да завладее Константинопол, баща ми стигна до там, че през 922 година реши да се съюзи с арабите фатимиди, за да може чрез техния флот и нашата конница да превземе столицата на Византия. И без малко да успее, но на връщане от Кайруан, столицата на Фатимидския халифат българските и фатимидските пратеници били заловени от византийците…

         -Невероятно! – прошепна тихо Тривелия – Каква ирония на съдбата! Преди век и половина прадядо ми – езичникът кан Тервел, спасява Константинопол от арабите мюсюлмани, а само преди 4 години християнинът – цар Симеон Първи се съюзява с арабите, в желанието си да срине византийската столица…

         Князът не я чу и продължи да говори като в сън:
         -Аз не искам безсмислени войни…Търся тайното знание на българските канове-колобри, за да мога да защитавам родината си в трудни времена…

         Имеона и Марко слушаха юношата княз, затаили дъх. През съзнанието и на двамата премина една и съща мисъл: „А историците свързват името на княз Боян Мага само Богомилството”

         Двата гълъба на гротмачтата се спуснаха и закръжиха над главите на Тривелия и княза…
         Имеона и Марко се досетиха, че водачите им във времепространството ги приканват да ги последват. Затова затвориха очи и насочиха съзнанието си към своя 21 век, с надеждата, че ще се върнат отново на кораба, за да се срещнат пак със средновековните си същности…

Следва


Публикувано от hixxtam на 18.12.2012 @ 07:37:42 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   kasiana

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 17:14:15 часа

добави твой текст
"Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 9-та глава)" | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 9-та глава)
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 19.12.2012 @ 17:25:54
(Профил | Изпрати бележка)
Много вълнуваща история! Завладява и чакам продължението !
Сърдечни поздрави Каси:)))


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 9-та глава)
от kasiana на 19.12.2012 @ 19:27:35
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Кати:)))))
За това, че ме следваш и окриляш винаги с добри думи:)))))

Сърдечни поздрави:)))))

]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 9-та глава)
от voda на 18.12.2012 @ 19:14:44
(Профил | Изпрати бележка)
Прочетох и се почувствах обогатена, Каси. Благодаря ти.
Весели Празници! :)


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 9-та глава)
от kasiana на 18.12.2012 @ 19:47:12
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти от сърце, Ели:)))))

Твоите кометари ми дават сили да продължа писането на "Повелителката..."

Весели Празници и на теб!!!:)))

Каси

]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 9-та глава)
от Narwal на 18.12.2012 @ 19:02:37
(Профил | Изпрати бележка)
Ето го тайнственият Боян Мага - син на Симеон Велики. Дори се счита, че той е водач на богомилите. Страхотно развитие. Продължавам да чета. Поздравления, Каси!


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 9-та глава)
от kasiana на 18.12.2012 @ 19:44:36
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Капитане:)))))

Радвам се на подкрепата Ви, защото Вие познавате вещо историята на Балканите и Света!!!!!

Ще дойде реч и за Боян Мага като водач на богомилите, но по-нататък...

Сърдечни поздрави:)))))

Каси

]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 9-та глава)
от radi_radev19441944 на 18.12.2012 @ 17:53:32
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Интересно четиво наистина. Доста история си събрала


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 9-та глава)
от kasiana на 18.12.2012 @ 18:42:58
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за духовната подкрепа, Ради:)))

Това са исторически моменти, които от дете ме вълнуват и към които се връщам сега чрез преражданията на героите на "Повелителката..."

Сърдечни поздрави:)))

Каси

]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 9-та глава)
от KBoianov (MartyBoianov@abv.bg) на 18.12.2012 @ 16:52:57
(Профил | Изпрати бележка)
Интерсно продължение.
Увлекателно и мистериозно, очакваме да разберем кой е княза...


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 9-та глава)
от kasiana на 18.12.2012 @ 18:45:26
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Боянов:)))))

Името на Княза е изписано към края на главата...

Сърдечни поздрави:)))))

Каси

]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 9-та глава)
от kasiana на 18.12.2012 @ 09:09:15
(Профил | Изпрати бележка)
Допуснала съм техническа грешка в личното име на епископа в този абзац:

Имеона и Питър Соларис – безплътни, поради което и невидими за екипажа , както и за княза и Тривелия, стояха до сами благородните пасажери на кораба и чуваха ясно всяка тяхна дума.

Моля да се чете:

Имеона и Марко Соларис – безплътни, поради което и невидими за екипажа , както и за княза и Тривелия, стояха до сами благородните пасажери на кораба и чуваха ясно всяка тяхна дума.
......................................

Касиана


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 9-та глава)
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 21.12.2012 @ 18:31:04
(Профил | Изпрати бележка)
Харесвам четивото и чакам продължението, Каси!:)
Светли празници!


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 9-та глава)
от kasiana на 21.12.2012 @ 21:45:05
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти ат все сърце за подкрепата, Влади:)))))

Светли празници за теб, за всички, които обичаш и които те обичат:)))))

Каси

]