автор: tanyaivanova

Едно врабче критично се изказа -
оака цялата клавиатура.
И не разбирам никак таз омраза
към опита ми да внедря култура.

Подписа се - не беше анонимно
и смелостта му яко ме изкефи.
За мнение от Бога бях петимна,
а той стиха ми прати във кенефа.

Защо се сърди хич и не разбирам,
та аз не проповядвам зло безверие,
и грешка в себе си хич не намирам,
учудва ме туй гневно безхаберие.

Нима за всичко трябва да разчитаме
на чужда помощ, или жалост-прошка.
Hий Бога май съвсем и не почитаме,
а с вярата се кичим като с брошка.