Грешен тон съм ти — няма ме в "до, ре, ми..."
и не са святи моите срички.
Чернова съм ти — драскай отгоре ми
и ме крий предпазливо от всички.
Не споделяй от мен споделеното,
не избирай финал за начало...
Белег носи пръста от вретеното,
стогодишния сън предвещало.
За пробуждане трикът известен е,
не е нужна магическа дарба.
Дъжд гори от следесенни кестени
и скръбта ми разжарва...
Хвръкват сажди от мъртвите корени
към простори без име.
Чернова съм ти — драскай отгоре ми
но поне — допиши ме!
милена белчева
16-12-12