Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Rozemondbell
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14180

Онлайн са:
Анонимни: 239
ХуЛитери: 1
Всичко: 240

Онлайн сега:
:: fyon

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2024 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтамда.../Животът ни принуждава на много доброволни неща/
раздел: Поезия
автор: ladyinblack

Вярата ми май по-малка
и от просено зърно е.
Празен е като ключалка,
и светът ми неспокоен.
Гордиевият ми възел
меча рицарски не среща.
От житейският ми пъзел
явно формичка съм грешна.

Все пантофката не пасва
или бъркат ми адреса...
Скептицизмът ми прераства
в монолог безинтересен.

Този уличен спектакъл
за случайни минувачи
някой е за миг привлякъл,
но оставам знак-беззначен...

Заслужавам си навярно
тази моя орис пуста.
Но ако случайно мярна
щастийце—
ще го пропусна...

16.12.12
Милена Белчева


Публикувано от viatarna на 16.12.2012 @ 15:20:22 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   ladyinblack

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Записки за закономанията
автор: Bukvist
614 четения | оценка 5

показвания 116590
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"мда.../Животът ни принуждава на много доброволни неща/" | Вход | 3 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: мда.../Животът ни принуждава на много доброволни неща/
от zebaitel на 16.12.2012 @ 17:02:25
(Профил | Изпрати бележка)
Хм, ти недей да се правиш на по-голяма от щастийцето и гледай да не го пропускаш, хубаво, пораснало дете! А заглавието е трепач!!!


Re: мда.../Животът ни принуждава на много доброволни неща/
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 16.12.2012 @ 18:04:35
(Профил | Изпрати бележка)
Я, по голяма...аз съм толкова незабележима, че и то не ме забелязва, ама вече не ща щастийца...нищо хубаво от и след тях, мерси...
С времето привикваш на безверие, практично е.

]


Re: мда.../Животът ни принуждава на много доброволни неща/
от doktora на 16.12.2012 @ 17:35:05
(Профил | Изпрати бележка)
===>@@@

м,даа...доброволно пропускаме понякога

P.S
Утре вечер нося лимките в Сдружението сириозну..."-)


Re: мда.../Животът ни принуждава на много доброволни неща/
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 16.12.2012 @ 18:01:49
(Профил | Изпрати бележка)
Навита, ама за мен ще са, те лапетата не се радват на таквиз неща вече.
И що утре, ве...То утре в радиото има представяне на някаква Деси, за Сружелъка нищо не знам?

по текста-ми, да...с живота не се спори-или се сприятеляваш с него и му приемаш кусурите или си врагувате до пълно изтощение.

]


Re: мда.../Животът ни принуждава на много доброволни неща/
от Milvushina на 17.12.2012 @ 11:01:15
(Профил | Изпрати бележка)
Май по-скоро доброзорно, отколкото доброволно. :)

Щастието лесно може да бъде пропуснато, ако човек е обезверен. Но ако почука на вратата ти, не я трясвай под носа му, току виж стане повод за нов стих. :)


Re: мда.../Животът ни принуждава на много доброволни неща/
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 17.12.2012 @ 21:00:34
(Профил | Изпрати бележка)
мерси за наобикалянето, адашче!
то няма много желаещи да хлопат на вратата ми, тъй че едно щастийце повече или по-малко все ще преживея някакси...
ама без него по-безболезнено сякаш...уморена съм от стягащи пантофки.

стихчетата-какво...в последно време не съм се спряла...ненужнинки...
уф...обещах ти едно ведролико такова...с коледна глазура...
млък и извиняв...

;))))))))))))))))))



]


Re: мда.../Животът ни принуждава на много доброволни неща/
от Milvushina на 17.12.2012 @ 22:31:49
(Профил | Изпрати бележка)
Имам един приятел, който казваше, че оптимизмът е за оптимистите. Така си е, позитивно мислене насила не става /и пак ми идва думата доброзорно наум/. Ще си пишеш ведри стихове, ама като ти е ведро на душата, не и по-рано. :)

А за щастието, да не вярваш него е просто застраховка срещу разочарование. Имам една интересна мисъл по въпроса, но за да не ме хокат админите, че не сме в Имаш Поща, мога да ти го изпратя на ЛС, ако проявяваш интерес.

По-здрави! :)

]


Re: мда.../Животът ни принуждава на много доброволни неща/
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 19.12.2012 @ 09:25:47
(Профил | Изпрати бележка)
Затова съм и написала, че е доброволна принуда...
Намерила съм утешение в цинизма, които лекува романтичната ми природа, както и в иронията, която е като антивирусна, както за хубавослучванията, така и за присядащите и болезнени моменти.
Знам, че няма нещо, което да вземам на сериозно и да заслужава чак толкова вниманието ми. Не че не се поддавам.

Оптимизмът, както казвам, е единствето какво-индикатор, който констатира едно нерадващо статукво, т.е. такова, каквото може да е и по-добре. Ако животът е една тръба и през единия край на лошото ще видим в края и` хубавото, и обратното. Зависи от коя страна на тръбата си.Ако можеш да преодолееш и представите си за тръбата ще видиш и самия живот.

Пращай мисълта и каквото ти е сменило ракурса на възприятията по твоя път. Не ща на ЛС. Ако нямаш против на мейлчето, то е публично:
ladydream77hush@gmail.com

И благодаря за съпричастността.
И поздрави с едни варненски пируетни снежинки, и наздраве с моята силна глътка кафе.

]