автор: Rodenavlotos

От понеделниците си запазвам само вятъра,
опъващ ми платната на живота-
да мога с тях от зимата до лятото
да плавам на продънената лодка.

От вторниците си запазвам тишината,
напомняща по-скоро на затишие,
в което още се надявам сляпо,
че болката в сърцето е излишна.

От средите запазвам нетърпението,
с което чакам всяко позвъняване,
доказало за сетен път твърдението,
че на сърцето мястото е вляво.

Четвъртъците ме зареждат с оптимизма,
че нещо може утре да се случи,
като например- в стаята ми влизаш
и те посрещам с любовта на вярно куче.

От петъците не запазвам абсолютно нищо,
защото се превръщат в път за никъде,
за който плановете са излишни,
и пак сама ще мина през уикенда.

И оцеляла всеки път така, прекарана
през центрофугата на седмичната мелница,
в мен с честота на фар пулсира вярата-
ще доживея някак си до понеделника.