Тестваш душата ми
чрез дълбок въглероден анализ.
И какво? Колко пласта си мислиш
успя да свалиш?
От жена, приютила
слънцата на хиляди залези
не Сиктистинска Капела,
катедрала дори
би могъл да градиш.
От девойка на двайсет
шедьовър съвсем не излиза-
за такъв ти е нужна
жена, обуздаваща диви коне.
Продължавай да ровиш-
ще стигнеш една Мона Лиза,
поразен не от сто-
от едничката нейна усмивка поне.
И дори да успееш
да стигнеш най-сетне до дъното,
и отвориш накрая
последната нейна врата,
погледни и отзад
и ще видиш как в теб се е съмнало,
осветила душата ти
през очите на целия свят.