автор: 6turec

в памет на Цанка Кръстева,
солист на хор „Планинарска песен”
и ВФ „Щастливеца”

От болки ужасни смъртта те избави,
но други сега ги боли.
Защото не може човек да забрави
приятели щом сте били.
Как меден гласът ти ечеше в простора,
как слънчева грееше ти.
Как радваше с песните толкова хора.
Как бликаха твойте мечти.
Защо ли онази дойде със косата ?
Защо не подмина те тя ?
Защо тя измъкна от тебе душата ?
Защо ти от нас отлетя?