автор: salza

На Мадам Бункефлод от нейния предан Х.К. Андерсен

Огънят облизваше дъното на казана и оттам се чуваше съскане и пращене. Казанът беше родната люлка на Лоената Свещ – и така от тази топла люлка се изля тя - в една съвършена и чудесна форма – стройна, гладка и искрящобяла, тя бе сътворена така, че всеки, който я видеше, вярваше, че тя носи обещания за светло и блестящо бъдеще и че тя наистина ще ги изпълни.

Овцата – една хубава, малка овца, беше майката на Свещта, а казанът за топене на лой беше баща й. От майка си свещта наследи своето лъскаво, снежнобяло тяло и представата за живота, а от баща си тя носеше копнежа по горящия огън, който един ден щеше да проникне в най-дълбоката й същност и щеше да освети живота й. Да, така беше създадена свещта – и тя се впусна в живота с най-красивите и светли надежди.

В живота тя срещна странно голямо стълпотворение от подобни на нея създания, с които преплете пътя си, защото тя неистово искаше да опознае живота – и може би да намери Мястото, за което беше създадена. Лоената Свещ носеше своята искрена вяра в Света , но той мислеше само за себе си и не го беше грижа за нея. Всъщност Светът не можеше да прозре нейната ценност и затова искаше да я ползва за собствена изгода - той сграбчваше грубо тялото й, а черните му пръсти оставяха все по-големи петна по нейната невинна белота, докато белотата й полека зачезна съвсем и беше покрита изцяло от мръсотията на околния свят, до който тя се беше докоснала, а това докосване бе много по-смазващо отколкото Свещта можеше да понесе, защото тя не различаваше Чисто от Нечисто, макар и все още да носеше своята невинна и неомърсена върешна белота.

Но лъжовните й приятели виждаха само външния й лик и не можеха да зърнат нейната вътрешна белота – и така разгневени, те захвърлиха свещта като най-ненужната вещ.

Почерненото й тяло гонеше всички добри неща надалеч – те се страхуваха да не бъдат омърсени и да не се покрият на свой ред с тъмни петна и така добрите неща винаги побягваха от нея.

И ето че бедната лоена свещ стоеше така самотна и изоставена, че не знаеше що да стори. Тя се видя изоставена от Доброто и разбра, че то е било инструмент в ръцете на злите. Тя беше безкрайно нещастна, защото беше прекарала живота си без да донесе полза на никого. Да..., тя беше почернила дори Доброто по пътя си – и не можеше да разбере защо или за кое място беше създадена и защо беше дошла на тази Земя – може би за да съсипе себе си и околните.

Все повече и повече и все по дълбоко се замисляше свещта, но колкото повече мислеше, толкова по-голямо ставаше отчаянието й, защото не можеше да открие нищо добро и истинно за себе си и не можеше да види своята Цел, която бе получила при раждането си. Сякаш черна пелена беше покрила очите й.

Но един ден тя срещна пламъчето на тенекиената кутийка с кремък. Тенекиената кутийка познаваше Лоената свещ по-добре отколкото тя самата познаваше себе си. Тя имаше ясен и остър поглед и съзря доброто дълбоко под телесната й обвивка. Тенекиената кутийка се приближи и събуди светлите предчувствия на свещта и тя пламна, а сърцето й започна да се топи.

Пламъкът на свещта заблестя като венчален факел на щастието и всичко наоколо стана ярко и светло и освети Пътя и неговите околности - и нейните верни приятели, които сега имаха късмета да търсят Истината под мекото сияние на Свещта.

Тялото на Свещта беше достатъчно силно, за да храни и носи огнения Пламък. Капка по капка се топяха по нея и се търкулваха леко надолу, като зрънцата на нов живот - и те се трупаха в основата й и скриваха петната от миналото.

Така Пламъкът и Свещта се сляха в едно истински телесен и духовен образ на свещения брак.
А Лоената Свещ намери своето място в живота и показа, че е истинска свещ, която продължи да грее и дава светлина надлъж и нашир за много лета и за радост на близките и себе си.




----------------------------------------------------------------------------
източник - http://politiken.dk/kultur/kultur620px/ECE1840771/hc-andersens-foerste-eventyr-taellelyset/

Смята се, че това е първата и най-ранна приказка на великия разказвач Ханс Кристиан Андерсен. Тя бе намерена съвсем наскоро на дъното на кутия в националния архив на Дания. Според един от изследователите, приказката е написана от Андерсен още в ученическите му години или около 1820 г.