Нощта ме настъпи по пъпната връв към деня ти
и въздухът, скрит в тишината у мен, се задави,
копнежът на твоите стъпки разви се нататък,
забравил кога се е спънал в ръцете ми слаби.
Върви и не спирай. Животът е тъкмо вървене.
Ръцете ми корени как да докоснат простора,
разлят на потоци по твоите дишащи вени,
които случайно в пръстта ми нашепнаха порив.
И аз те шептях, но увехна беззвучен гласът ми.
Протегнах изсъхнали мисли към други възможности,
потънал в следите ти вярвах, че вече съм пътник,
а в мъртвата вяра самичък се взех за заложник.
Решетки и нощ. Предумишлена нощ, без мотиви.
Навън е престъпна тъмница. Но сякаш, че в мене
изгряват от твоите стъпки звездици щастливи.
Върви и не спирай. Животът е тъкмо вървене.