автор: tzvetcomarinov

Повикването в кабинета си оправда изненадата. Нали само преди половин час, полковник Стоименов беше закрил съвещанието. Трябва нещо извънредно да се е случило или темата не е за много публичност. Капитанът отдавна вече бе престанал
да се вълнува над такива подробности. С безразличие почука върху началническата врата. Шефът при влизането му не отвори уста, но изражението каза необходимото "Сдяй и слушай". Понякога и мълчаливите заповеди се изпълняват, а полковникът като всеки делови човек, не губеше никога от времето на своите подчинени.
- От горе се вълнуват за твоето бездействие.
Нямаше нужда от повече уточнения, щом посоката сочи главния комисар или някой от неговите заместници. Подробностите в случая бяха напълно излишни.
- Има ли сигнал, ушите трябва да го чуят, а главата разбере.
Погледът насреща пита, кара го да продължи, щом е взел думата.
- Хвърлена е монета пред нас и следва да заявим твърдо - ези или тура.
Стоименов често говореше, когато в стаята има втори човек. Направи го и сега, но зададе въпрос.
- И кое да изберем?
- Подведох ви, господин полковник, ясно. Ще си прибера негативите и ако има евентуални последствия, поемам и тях.
- Браво за смелостта, но много бързо забрави, капитане. Решението взехме двамата, а от герои нужда имат медиите.
Дойде редът и на Миладинов да попита, но без да отваря устата. Разбраха въпроса му.
- Вероятно забрави, ще ти го припомня тогава. Не съм влах, а шоп.
Имаше ли тук някъде бръмбар, здравата щеше да подлуди бръмбарите в нечия глава другаде.
- Приготвили сме ястието, остават подправките за още вкус и пикантност. - Капитан Миладинов си позволяваше и друг път паузи, без да иска разрешение. Направи отново такава. Търпеливо го изчакаха, кога ще продължи. - Никак не ми се иска да вярвам, господин полковник, че сте останали с една монета в джоба. Истина ли е, тогава е време да помислите над своето пенсиониране.
Има и такива чужди езици, които не се нуждаят от преводач. Миладинов не вярваше, неговия шеф отведнъж да е пропилял граденото с години и търпелива работа доверие към своите подчинени. Знаеше дори имената на тия, на които и той би го дал, без да иска съгласие или препоръка от полковника. Сега остави да бъде негово правото на избор.
- Спираш до тук с досегашния екип. - Разпореди провлечено и с категоричност Стоименов. - Надявам се и без твоето участие да приключат скоро нещата, нали оставаше още малко. Отиваш веднага при... - щом трябва да се чуе едно име, може и ще бъде произнесено на глас. - Нека те запознае с нещата до сега в най-общ смисъл и каквото възложи, започваш. Вчера сме обсъдили тоя въпрос.
Някои от тия, които упорито говорят по медии и трибуни, че трябва да се борим срещу престъпността, тайно действаха тя да е жива и здрава. "Ваш и обществен проблем е, господа" - изрази на ум своето мнение над казуса спецът Миладинов, преди да е почукал на следващата врата за тоя ден.
Ръководителят на екипа вярно беше уловил скритата мисъл на шефа и дебело подчерта в разговора важното. Идваш при мен, а ще търсиш сам и намираш баланса между двете задачи.
Изглеждаше напълно логично, да поухажва с предимство новата. Веднага се метна в колата за да измине пътя до аерогарата. Там ставаха някакви интересни работи в триъгълника от митница, две софийски и една пловдивска фирма за внос на стоки.

Цветко Маринов