автор: apostola

Жадувам за един час тишина,
запълнен само от светлина.
Един час тишина!
Да спре бълвоча всяка телевизия
и да си направи на мисълта ревизия.
Да спре и музиката във ефир,
че да изтрия от мене всяка кир.
Да спрат брътвежите на всички вестници...
Да изчезнат от менюто всички заместници.
Да спрат политиците говоренето-
да не чувам без смисъл дърдоренето.
Не искам да слушам човешка реч,
защото всичко е някакъв скеч.

Навсякъде искам тишина!
Тогава навярно ще чуя и слънцето...
Ще чуя ударите на сърцето си
и приглушения стон на душата си.
Тогава по тихия път на планетата
ще намеря своето истинско Аз.
Жадувам за един час тишина.
Само за един час!
Тогава ще мога да чуя себе си
и да разбера какво иска душата ми!