автор: apostola

Гърми
и ехото заглъхва.
Роси
и дъжд отгоре лъхва.
Тече
от стрЯхата сълзата.
Стърчи
без грозде и лозата.
Мълчи
без слънцето лехата.
Криви
се в двора ми елхата.
Квичи
във кОчина прасето.
Реве
във люлката детето.
Живот...
и взел съм го назаем.
До там...
И краят му го знаем.