автор: kasiana

(фентъзи)

         Камбанен звън огласи площада и разтвори небесата.
         Гълъбите, които се щураха насам-натам пред катедралата „Сан Марко”, изпърполиха с криле и се стрелнаха към Канале Гранде. От квадригата над входа на базиликата излетя бял гълъб и закръжи плавно над главите на хората сякаш търсеше някого или нещо.

         Имеона трепна. Пленена от красивия му полет, тя импулсивно вдигна към него ръка… Искаше ù се да го погали, да го доближи до сърцето си, да потъне в очите му – тези блестящи черни перлички хематит, от които сякаш сам Бог надничаше в най-съкровените кътчета на душата ù…
         Но птицата се извиси в необята, направи още няколко кръга над площада, след което кацна и се заразхожда по крилете на златния лъв върху фасадата на катедралата…

         * * *

         Апостол Раев и Дàвиде бяха в храма. Епископът влезе в сакристията да се преоблече, след което заедно щяха да разглеждат експонатите в музея на базиликата…

         Имеона снимаше туристите на площада.
         Но някаква незнайна сила я накара да прибере фотоапарата в чантата си и да тръгне към Канале Гранде. В душата ù се лееше нежна мелодия, чудните трели на която отключиха пред погледа ù невидимите врати на една друга Венеция, от времето, когато неин патрон бе не Свети Марко, а Свети Теодор… Писателката видя старинни кораби с опънати разноцветни платна. На палубата на един от тях беше тя - Имеона…А до нея, обгърнал нежно раменете ù, стоеше Той – тайнственият български княз, любимецът на учители и ученици от Магнаурската школа, най-престижното висше училище във Византийската империя…
         Защо двамата с него бяха във Венеция? И защо той я наричаше ту Тривелия, ту Касиана?
         Невидима ръка раздвижи с властен жест мъглата в съзнанието ù, в което нахлуха видения от минало прераждане, до което се докосваше за първи път…

         Беше 926 година след Христа. Тя и Той – едва петнадесетгодишни - плаваха на един от търговските кораби, собственост на неин родственик от Охрид – главният град на Куберовите българи, близо до който преди повече от век българският кан Тервел, спасителят на Европа от нашествието на арабите-мюсюлмани, бе съградил в земята на „чичовците си” манастир, където се бе оттеглил, замонашвайки се под името Теоктист…

         * * *

         Белият гълъб отново префюфюка над площада и, разперил криле, закръжи над него. Имеона се върна с нежелание в настоящето…Но някаква нишка от явилото ù се минало продължаваше да се навива на вретеното на настоящето и писателката се улови, че мисли за сина на Аспарух - кан Тервел, този трижди велик български владетел, който бе се отказал от трона…Защо? Когато е бил на върха на славата си! След бляскавата победа на 15 август 718 година, когато се появява неочаквано и връхлита като ураган с мощната си конница нашествениците араби мюсюлмани, обсадили Константинопол… Удряйки арабите в гръб, българите помитат 22 хиляди от тях. Останалите живи побягват панически и, обезумели от ужас, се хвърлят в дълбоките води на Босфора…А корабите им, с набързо вдигнати платна, отплават далече от позора…

         От катедралата излязоха баща ù, Дàвиде и един млад мъж в бяло спортно облекло. В първия миг Имеона не можа да познае в него епископа… Но когато тримата мъже се приближиха, изненадата ù се оказа двойна, защото Марко освен че приличаше на баща ù, сякаш бе клонинг на тайнствения княз от видението ù преди малко… Разликата беше единствено в одеждите и прическите им…
         Девойката не разбираше защо напоследък, в продължение на няколко седмици само, Съдбата непрекъснато я изправяше очи в очи с предишните ù прераждания…
         Първо Еспора, сега пък Тривелия-Касиана…

         * * *

         Белият гълъб, който още кръжеше над площада, изненадващо се спусна към писателката и стъпи леко на рамото ù, а друг, незнайно откъде долетял, кацна върху дланта на епископа…
         Имеона и Марко се гледаха като омагьосани… Настоящето изчезна за тях. Те се бяха озовали във Венеция отпреди 1086 години…
         Имеона ясно чу Марко да казва:
         -Тривелия…
         А тя да му отвръща:
         -Княже…

         Корабът пое курс незнайно накъде.
         Върху гротмачтата кацнаха два бели гълъба…
         Над Канале Гранде се лееше вълшебна музика…

МУЗИКА: ВЕНЕЦИЯ

Следва