автор: Rodenavlotos

И аз, като всички истински жени,
се чувствам удобно в змийската си кожа.
Косите често- кожите си не меним,
дори и под заплахата на ножа,
а ти насреща ми размахваш брадва.
Недей да искаш старата ми кожа.
Аз мога в сънищата ти да се прокрадвам,
и отпечатък на челото ти да сложа,
и да поискам да си мой завинаги,
но да ме караш кожата си да сменя?...
Аз мога да я съблека,
да стигнеш най-потайната ми същност,
ала не искай да я заменя,
във всяка друга няма да съм същата.
Тя- кожата, е извървяно минало.
Ревнуваш и не те виня,
но кой без миналото си живее
без да брои нанесените рани,
а белезите им светлеят-
непреболедувани, неизживяни...
Не се срамувам в тази некрасива кожа-
тя е най-истинската моя част.
Изобщо няма новата да ми подхожда.
Повярвай- в нея просто няма да съм аз!