автор: daro

Твоя роден град
е моя столица.
Със сто лица се взирах
и едно единствено откривах –
с мека шапка
и очи от мекота,
в които не засядаш,
в които не усядаш…

Твоя роден град
и моя столица
за малко беше наша,
което никак не е малко
(колко ненаситност има в „кратко”)
и дълго-дълго…
завинаги останах
между две припърхвания
на сърцето.