автор: apostola

На покрива на мойта къща
последен сняг е навалял.
В основата-една и съща,
живота тежест е налял.

Сърцето ме боли и страда
под плачещия стар капчук.
А там-на външната ограда,
кълвача чука, като с чук.

И вятъра напук надува
балона тъмен на нощта.
Душата също негодува,
защото страх я от смъртта.

Живота просто се изнизва
през изкривения улук
и тук- в земята- ще подгизва
без шепот нежен и без звук.