автор: Rodenavlotos

„Почукай- ще ти се отвори!
Поискай- ще ти се даде.”
Почукай, но на кой прозорец?
Светът зад неподвижното перде
вратата си не иска да отвори
барикадиран зад вековния си страх.
А исках с него да си поговоря
за любовта, ала Исус не бях.
Не знаех как да мина през стените,
как през затворени души се влиза,
как да погаля по главата скитник
и да му дам последната си риза.
А ми се иска нещо да направя,
защото скоро идва Рождество
и всеки нещо в себе си разравя,
и търси в себе си със свещ добро.
Но много трудно вече се намира
оставена отключена врата.
Светът пред Рождество умира,
докато Той се ражда за света.