автор: tzvetcomarinov

Някои хора помагат в борбата срещу организираната престъпност без да съзнават или го афишират, затова не получават никога онова обществено признание и благодарност, която са заслужили. Собственичката на кафенето е отворила широко
вратата, но и тя не знае защо. Един клиент си е поръчал нещо и седи без никаква по-особена цел, освен единствената, да не си е в къщи. Вероятно е обзет и от надеждата, ще се появи някой на масата му за да раздвижи ченето си. Подобен вариант сега не влизаше в плана на Миладинов и той си поръча ободряващата течност в чашка, но седна възможно по-далеч от другия посетител, който искаше да е точно обратното.
И без да надниква в чужди глави, капитанът знаеше какво правят някои от тях. Младежът с лекия автомобил пред оная къща вече товари приготвената му заявка, няма да се бави. Дето му дадоха опаковката, също желаеха да постъпи така и напрегнато очакваха да си тръгне възможно най-скоро. Миладинов кимна за сервираното и според познатата му вече традиции, заплати веднага сметката. Трябваше да е доволен и заради чудесното стечение на обстоятелствата, отворено заведение и с малко клиенти. Вместо да обикаля съседните улици, докато неговия човек реши да потегли и с риска да попадне в обсега на чуждо любопитство с популярните "Тоя какъв е?", "Защо обикаля насам - натам?", "Какво търси?", той сега ще убие част от времето в поза "Приятно ми е да го пия именно в тия часове на деня".
Не видя достатъчно причини тоя път да благодари за кафето в чашката, но масичката и столчето най-определено го заслужаваха. Разположени бяха така, че предлагаха повече от достатъчно удобства за онова, дето бе решил предварително. Щом колата провокирала неговото внимание зави пред погледа му и тръгна по главното шосе, веднага стана. Не забърза с крачките. Разполагаше с излишно време, а нямаше никаква амбиция да се превръща в опашка на другия автомобил. Седна бавно зад волана, но преди да завърти ключа на запалването, набра потребния номер.
-Ало, полицията ли е?
Потвърдиха му веднага и с това спечелиха цяла положителна точка още за уважение към институцията, които Миладинов подмина лековато и невъзпитано. Хората се обръщаха към нея само когато я смятаха длъжна да ги слуша и помага, щом те имат нужда, а не обратното.
-Един тук, - продължи задъхано, трябва да изглежда и притеснен в чуждото ухо, иначе може и да го прекъснат. - Кара към града наркотици.
Прибави още номера и цвета на колата. За повече се изискваха познания по отделните марки и модели на возилата, а той очевидно ги нямаше. Добави по кой път шофира сега превозвача на лошата стока и затвори. СИМ-картата в джиесема може да смени по-късно, не го притесняваше, служебният е с редовна и лесно припознаваема. Сега да кара по-бавно, че оня с пакетчетата нещо цъфна в далечината. Изглежда не натискаше колкото иска педала на газта. Разбираемо поведение. Трябва сериозно да внимава, да не се натъкне на автопатрулка за превишена скорост.
Е, ако всичко е в реда на нещата, ще спрат другия преди още да е влязъл в града. До там има достатъчно километри, спецът по борба с организираната престъпност трябва да отпусне десния крак, щом иска да види тая сцена.
Вариантът с лекота и фин тарикатски номер отиде на кино. Сякаш дори се присмя над оня, който го беше замислил уж толкова добре и очакваше нещо полезно да излезе от тая работа. Шосето се вмъкна обичайно и преспокойно в града. От двете страни на платното, спецът по борба с организираната престъпност капитан Миладинов не видя патрулка, нито каквато и да е друга по-специализирана кола. Хората имаха свои задачи и проблеми, хич не ги вълнуваше, че някой се разкарва насам-натам с пакетчета бяла отрова. Нали си има органи за тая работа. Плащат им, нека те мислят и действат. Спецът по борба с организираната престъпност изглежда им стана привърженик, щом не иска да напъва чак толкова упорито своя мозък над видяното. Особено, когато посоките пред него бяха съвсем христоматийни и оскъдно малко на брой. В едната, прекалено лесно ще стигне до водача на автомобила и неговия адрес по регистрационните номера на моторното превозно средство. Дори при повечко късмет, пакетчетата с коварното съдържание може би са още там, някъде из купето или багажника. Видя му се ефикасно занимание и нищо повече, не успя да провокира сивото вещество дето е в главата му. Той по принцип избягваше повторенията. Смяташе ги за израз на мързел, а от него до скуката и празните догадки имаше само още една крачка.
Втората посока носеше повече гъдел. И останалите покрай нея се натискаха да бъдат сред предимствата, но сега по-важно беше да намери подходящо място къде да стпре. Защото категорично не желаеше да подразни униформените от пътната с някое глупаво нарушение правилата за движение или да подхрани увереността на заядлив служител към "паяци"-те, че веднага ще си плати глобата. Провинциалните градове са били винаги и ще си останат по-гостоприемни от столицата. Предложиха му веднага предостатъчно крайтротоарни пространства и той избра едно. Подаде десен мигач и прилепи зад вече спряла лека кола.

Цветко Маринов