Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Bayraktarski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14189

Онлайн са:
Анонимни: 494
ХуЛитери: 4
Всичко: 498

Онлайн сега:
:: Albatros
:: melange
:: LeoBedrosian
:: Oldman

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2025 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПоследно бягство
раздел: Любовна лирика
автор: rosina

Когато тръгваш без посока
в мрака на нощта,
когато искаш да избягаш
от всички хубави неща,
не, не се обръщай!
Бягай, бягай все напред,
към нищото,
към светлината,
докато изтощен не паднеш
в надпреварата на своя ден, проклет
и не осъзнаеш, че винаги си бил бездомен.
Така, чрез самотата си почувствай,
онзи вятър окрилен,
който никой, никога не чака.
Тогава сам, чрез него, себе си ще разбереш,
защо и в бягството си е безумен.
Покоят, винаги е бил зловещ
и няма своя същност, която да убиеш.
Вярата не се изгаря в пещ,
както няма ничий звук, безшумен.
Той самият е любов,
една надежда окрилена,
достигнала в миража зов,
пресякъл цялата вселена.
Сълзата никога не ще я разбереш,
само споменът е белоснежен,
затова не се превръща в скреж,
попива в погледа ти, безвъзвратно- нежен.
И изгрява синята луна,
пред която небето заблестява,
за да преминеш под купола
на многоцветната дъга
и да забравиш за дъжда,
че ослепява.
Щом усмивката ти този път изгрей,
пред нея домът ще се разтвори,
където и смъртта, ще заживей
сред най- чистите, живителни простори.
Затова побегнеш ли веднъж,
не се обръщай ти назад,
сърцето си, поне веднъж послушай!
То знае пътят към единствения, звезден водопад,
където ще откриеш, че на някого си нужен.


Публикувано от alfa_c на 09.12.2012 @ 14:52:49 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   rosina

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

При Св. Валентин
автор: LeoBedrosian
134 четения | оценка 5

показвания 30755
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Последно бягство" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.