автор: ladyinblack

Кога се изваля дъждецът на годините
и пясъкът през пръстите изтече?
Предрекох на очите ти изящията, сините,
но днес от мен са толкова далече...
Не мога да достигна свободно небесата им
и лъчче от зениците да взема.
Сега в греховен устрем задачите отмятаме,
расте на битовизмите обема...
И някак ни притиска, отнема близостта ни,
онази споделеност детстволика.
А нежна радост още, че теб те има, Ани
из мислите ми всепокойно блика.
И нека твойто име, което бях избрала
да сбира красоти и необяти
поддържа обичта ни моменти на раздяла,
и да пребъдне в песните изпяти.
Празнувам днес, макар и в една сумрачна Варна,
където твоя ритъм не пулсира.
Но ме ведро изпълва сияйност благодарна,
че в теб света усмихнато се взира!
...................................................
Дъждецът милосърдно и кротко ще изплаче
неволните ми есенни сълзици.
Не спомен и въздишка на времето във здрача,
а истинност любима си, Сестрице!


милена белчева