Чувствам, че ще млъкна някой ден,
че ще се превърна в риба скоро.
Постепенно замълчава всичко в мен-
вече и сама не си говоря.
Никой нито вижда, нито чува
колко съм разголила душата си-
разсъблякла съм, събула съм
и последните задръжки на земята
и въртя върху житейския пилон
тялото си, без илюзии останало,
стиснало последния жетон
за играта „тука има- тука няма”.
Но по-вероятно е да няма-
и любов да няма, и приятелства.
Чувстваш се до костите измамен.
Псуваш за утеха обстоятелствата,
но отсреща ти е гробна тишина
и разбираш, че живееш във аквариум-
мърдат обитателите му уста
и в мълчание се надпреварват.
Но в аквариума имаш си храна,
топлина и светлина, себеподобни.
Няма кой да ти вмени вина.
Тук мълчанието просто е удобно.