автор: pc_indi

Колко любов е? На капка равна
и на живот равнозначеща.
Твърде малко- в нея да се удавиш,
твърде много- да я изплачеш.

Твърде бърза е-да я подминеш,
твърде висока- да я възпееш.
Твърде кратка,за да ти стигне,
твърде дълга,за да я надживееш.

.....................................................

ЗЛОДЕЯТ С НЕЖНО ИМЕ

Той е този,който ми взе зората,
изпя ме в песен,развя байрака
и ми показа къде е Караджата.
Той ме научи да светя в мрака.

Той е този,който ми взе душата
и с кални стъпки през нея мина.
Той ме обучи в изкуството на войната.
Евакуирах чувствата и си спасих името.

Той е този,който ми даде всичко-
деца,свобода и стих.
Не помня дали го обичах...
Но не го забравих.И му простих.

МАГЪТ

Той дойде в най- тъмната нощ,
в която се бях изгубила,
сам изгубен,слаб и безпомощен.
Времето беше смутно и влюбено.

Отвори небето и слънцето падна
в очите ми-в слънце невярващи,
в ръцете ми-слепи и жадни.
Любовта беше стръмна и непрощаваща.

Любовта беше безпаметност и магия,
живота изля куршум и я развали.
Но в бяла приказка успя да го скрие...
Не го забравих.И го благослових.

ЙАХ ЧЕТАСИ МЕ *

Ако има друг живот и прераждане,
той е край мене във всичките,
най- важен от важните-
да ме възпита в обичане.

Той е този,който ме учи да сричам
ведите на душата си.
С него любовта левитира и се себеотрича
със смирението на монасите.

Той е диханието и сърдечният ритъм,
които не виждаш, но без тях не можеш.
Той астматично все няма да ми достига,
а забравянето е невъзможно.

......

И само точици-
като капки дъжд,светена вода,или отрова.
И нещо,или някой без думи и име.
Някой,който няма да е любов,
а последен щрих,с който ще дорисувам зимата.

* от санскрит- Този,който е на трона на сърцето ми