автор: Rodenavlotos

Процеждат се като през иглено ухо,
като планинско изворче едва църцорят
онези наши мигове любов,
в които не успяваме да си говорим

дори, за да успеем да се вместим в тях.
И спира дъх вселенското ни време,
разпрегнало еленовия впряг,
и чакащо обратно да ни вземе

без никакви излишни обещания,
че този миг ще се повтори пак-
изстрадан като Коледно желание
и нужен ни като корабокрушенски бряг.